Информация за лекарството

Търговско наименование: Tenofovir
Активно вещество: Тенофовир дизопроксил фумарат
Производител: Gilead Sciences, Inc.

Активно вещество тенофовир дизопроксил фумарат

Тенофовир дизопроксил фумарат е пролекарство на тенофовир, нуклеотиден аналог с антивирусна активност срещу ХИВ-1 и вируса на хепатит B. След перорално приложение тенофовир дизопроксил фумарат се превръща в тенофовир, който навлиза в клетките и се фосфорилира до активния метаболит тенофовир дифосфат. Този метаболит се конкурира с естествено срещащия се дезоксиаденозин трифосфат за включване във вирусната ДНК. След включването си той предизвиква преждевременно прекратяване на ДНК веригата и инхибира по-нататъшния синтез на вирусна ДНК, като по този начин намалява способността на ХИВ и HBV да се репликират.

Антивирусният ефект зависи от поддържането на достатъчни вътреклетъчни концентрации на тенофовир дифосфат, поради което редовното приемане на дозите е важно за ефективната терапия. Тенофовир се елиминира основно чрез бъбреците посредством гломерулна филтрация и активна тубулна секреция, поради което бъбречната функция е важен фактор преди и по време на лечението. При пациенти с нарушена бъбречна функция експозицията на тенофовир може да се увеличи и може да се наложи коригиране на интервала между дозите. Тенофовир дизопроксил фумарат може също да повлияе костната минерална плътност при някои пациенти, особено при продължително лечение или при хора с остеопороза, предходни фрактури, бъбречна тубулна дисфункция или други рискови фактори за костни заболявания.

Показания за употреба

Тенофовир се използва за:

Лечение на инфекция с ХИВ-1 като част от комбинирана антиретровирусна терапия с други подходящи лекарства.
Потискане на репликацията на ХИВ и намаляване на вирусния товар при хора, живеещи с ХИВ.
Поддържане и възстановяване на функцията на имунната система, когато е включен в ефективна схема за лечение на ХИВ.
Лечение на хронична инфекция с вируса на хепатит B при подходящи възрастни и педиатрични пациенти.
Потискане на репликацията на HBV и намаляване на продължаващото увреждане на черния дроб, свързано с вируса.

При инфекция с ХИВ-1 Тенофовир трябва да се използва като част от подходящ многокомпонентен антиретровирусен режим, а не като единствено лекарство срещу ХИВ. Пълният терапевтичен режим се избира според предходното лечение, профила на резистентност, бъбречната функция, съпътстващите заболявания и другите използвани лекарства. При хроничен хепатит B продължителността на лечението зависи от вирусологичния отговор, чернодробната функция, стадия на чернодробното заболяване, предходната терапия и индивидуалните клинични фактори. Пациентите с едновременна инфекция с ХИВ и HBV изискват особено внимание, тъй като терапията трябва да осигурява ефективен режим срещу ХИВ, като същевременно поддържа достатъчна активност срещу хепатит B.

Тенофовир дизопроксил фумарат 300 mg като самостоятелно активно вещество не трябва да се бърка с комбинации с фиксирани дози, съдържащи тенофовир плюс друго антиретровирусно вещество. Стандартните перорални режими за предекспозиционна профилактика на ХИВ (PrEP) обикновено използват тенофовир дизопроксил фумарат заедно с емтрицитабин, а не Тенофовир 300 mg като единствено активно вещество.

Терапевтични режими и дозировки

Обичайната доза за възрастни и пациенти с тегло най-малко 35 kg е тенофовир дизопроксил фумарат 300 mg веднъж дневно. За лечение на ХИВ-1 една таблетка от 300 mg се приема веднъж дневно като част от пълен комбиниран антиретровирусен режим. При хроничен хепатит B обичайната доза за възрастни също е 300 mg веднъж дневно. Таблетката може да се приема със или без храна и за предпочитане приблизително по едно и също време всеки ден, за да се поддържат постоянна антивирусна активност и добро придържане към лечението. Продължителността на терапията при ХИВ обикновено е дългосрочна, докато продължителността на лечението при хроничен хепатит B се определя индивидуално според вирусологичния отговор, състоянието на черния дроб и други клинични фактори.

Бъбречната функция трябва да бъде оценена преди започване на лечението и да се проследява по време на терапията, тъй като тенофовир се елиминира основно чрез бъбреците. При възрастни с креатининов клирънс 50 mL/min или повече обичайният режим от 300 mg веднъж дневно по принцип може да се използва. При пациенти с намалена бъбречна функция може да се наложи удължаване на интервала между дозите; пациентите с тежко бъбречно увреждане или тези на хемодиализа се нуждаят от индивидуализиран режим на дозиране. Пациентите никога не трябва да увеличават дозата, да приемат допълнителни таблетки, да променят интервала между дозите или да прекратяват терапията без медицинска консултация, особено когато Тенофовир се използва за хроничен хепатит B, тъй като внезапното прекратяване може да бъде последвано от значително влошаване на хепатита.

Препоръки за употреба

Приемайте Тенофовир точно както е предписан и приблизително по едно и също време всеки ден. Редовният прием е важен, тъй като пропуснатите дози могат да позволят увеличаване на вирусната репликация и при лечение на ХИВ могат да допринесат за развитие на резистентност. Таблетката обикновено може да се приема със или без храна; за пациенти, които изпитват гадене или стомашен дискомфорт, може да е по-лесно да приемат лекарството по време на хранене. Поддържайте достатъчен прием на течности, освен ако медицински специалист не е препоръчал ограничаване на течностите поради друго заболяване, и посещавайте всички планирани прегледи за оценка на антивирусния отговор, бъбречната функция, чернодробната функция и други съответни лабораторни показатели.

Когато Тенофовир е предписан за инфекция с ХИВ-1, всички останали антиретровирусни лекарства в терапевтичния режим също трябва да се приемат точно според указанията. Тенофовирне трябва да се използва самостоятелно като пълна терапия срещу ХИВ. Преди започване на лечението информирайте лекуващия медицински специалист за всички лекарства, отпускани по лекарско предписание и без рецепта, витамини, хранителни добавки и растителни продукти. Пациентите, приемащи Тенофовир за хроничен хепатит B, не трябва да прекратяват лечението само защото се чувстват добре или защото лабораторните резултати са се подобрили, тъй като след прекратяване на терапията репликацията на HBV може отново да се увеличи и може да настъпи значително обостряне на хепатита.

Пропусната доза

Ако пропуснете доза Тенофовир , приемете я веднага щом си спомните, освен ако вече не наближава времето за следващата планирана доза. Ако следващата доза предстои скоро, пропуснете забравената таблетка и продължете с обичайния режим на дозиране. Не приемайте две таблетки едновременно и не приемайте допълнителна доза, за да компенсирате пропуснатата таблетка. Повтарящото се пропускане на дози може да намали антивирусната ефективност и при лечение на ХИВ може да допринесе за развитие на резистентност, затова пациентите, които често забравят да приемат лекарството си, трябва да обсъдят с медицински специалист стратегии за придържане към терапията.

Предпазни мерки

Преди започване на лечение с Тенофовир информирайте медицинския специалист за бъбречно заболяване, намалена бъбречна функция, остеопороза, предходни костни фрактури, чернодробно заболяване, хроничен хепатит B, ХИВ инфекция и всички лекарства, които използвате в момента. Тенофовир дизопроксил фумарат може да причини ново или влошаващо се бъбречно увреждане, включително повишение на серумния креатинин, дисфункция на проксималните бъбречни тубули и в редки случаи синдром на Фанкони. Поради това бъбречната функция трябва да бъде оценена преди лечението и да се проследява по време на терапията. При пациенти с хронично бъбречно заболяване може да е необходимо и проследяване на серумния фосфор. Лекарства, които могат да увредят бъбреците, особено нестероидни противовъзпалителни средства във високи дози или при многократно приложение и други нефротоксични средства, трябва да се използват с повишено внимание, тъй като могат да увеличат риска от бъбречни усложнения.

Тенофовир дизопроксил фумарат може да намали костната минерална плътност, а персистираща костна болка, фрактури, болка в крайниците или необяснима мускулна слабост трябва да бъдат оценени от медицински специалист, особено когато има съмнение и за бъбречна тубулна дисфункция. Преди започване на Тенофовир за хроничен хепатит B трябва да се оцени ХИВ статусът, тъй като Тенофовир самостоятелно не представлява подходящ терапевтичен режим за човек с инфекция с ХИВ-1. Пациентите с коинфекция с ХИВ/HBV трябва да получават Тенофовир само като част от подходящ комбиниран антиретровирусен режим. След прекратяване на лечението могат да настъпят тежки обостряния на хепатит B, поради което може да е необходимо чернодробната функция и други подходящи лабораторни показатели да се проследяват в продължение на няколко месеца след спиране на терапията.

Употреба по време на бременност

За тенофовир дизопроксил фумарат е натрупан значителен клиничен опит в антиретровирусната терапия, включително при употреба по време на бременност. За бременни лица, живеещи с ХИВ, поддържането на ефективен антиретровирусен режим е важно за здравето на майката и за намаляване на риска от предаване на ХИВ на детето. Пълният терапевтичен режим трябва да бъде прегледан от медицински специалист с опит в лечението на ХИВ. При хроничен хепатит B решението за започване или продължаване на Тенофовир по време на бременност зависи от чернодробното заболяване на майката, вирусния товар на HBV, анамнезата за лечение и потенциалния риск от предаване на инфекцията на кърмачето.

Пациентките, които са бременни, планират бременност или смятат, че може да са бременни, трябва да уведомят медицинския си специалист и не трябва да прекратяват лечението без медицинска консултация. Препоръките относно кърменето зависят от ХИВ статуса, причината за лечението, вирусната супресия при майката, местните клинични препоръки и индивидуалните обстоятелства, поради което това решение трябва да бъде обсъдено с подходящ медицински специалист.

Възможни нежелани реакции

Както всички лекарства, Тенофовир може да причини нежелани реакции, въпреки че не всеки пациент ги получава. Честите реакции могат да включват гадене, диария, повръщане, коремен дискомфорт, метеоризъм, главоболие, замайване, умора, слабост и кожен обрив. Някои стомашно-чревни симптоми са най-забележими в началния период на лечението и могат да станат по-слабо изразени с адаптирането на организма. Лабораторните изследвания също могат да покажат промени, които пациентът не забелязва непосредствено, поради което периодичното проследяване остава важно при продължителна терапия.

Чести нежелани реакции: гадене, диария, повръщане, коремен дискомфорт, метеоризъм, главоболие, замайване, умора, слабост и обрив.
Ефекти, свързани с бъбреците: повишен серумен креатинин, намалена бъбречна функция, дисфункция на проксималните бъбречни тубули или в редки случаи синдром на Фанкони.
Ефекти, свързани с костите: намаляване на костната минерална плътност, костна болка, мускулна слабост или повишена предразположеност към фрактури при пациенти с допълнителни рискови фактори.
Проблеми, свързани с черния дроб: влошаване на хепатит B след прекратяване на Тенофовир при пациенти с хронична HBV инфекция.
Сериозни симптоми, изискващи медицинска оценка: изразено намаляване на уринирането, отоци, продължително повръщане, силна или персистираща костна болка, необяснима мускулна слабост, затруднено дишане, подуване на лицето или гърлото или тежка кожна реакция.

Всеки тежък, продължителен или необичаен симптом трябва да бъде обсъден с медицински специалист. Някои клинично значими нежелани ефекти, особено бъбречни отклонения, могат първоначално да бъдат установени чрез лабораторно проследяване, а не по симптоми, поради което планираните изследвания на кръв и урина не трябва да се пропускат.

Тенофовир дизопроксил фумарат: взаимодействие с други лекарства

Тенофовир може да взаимодейства с лекарства, които засягат бъбречната функция или се елиминират по сходни бъбречни пътища. Едновременната или скорошната употреба на нефротоксични лекарства може да увеличи риска от бъбречно увреждане; примери са някои аминогликозидни антибиотици и нестероидни противовъзпалителни средства във високи дози или при многократно приложение. Лекарствата, които се конкурират за активна тубулна секреция, също могат да повлияят концентрацията на тенофовир или на другото лекарство. При пациенти със съществуващи рискови фактори за бъбречно увреждане може да е необходимо по-често проследяване, когато такива комбинации не могат да бъдат избегнати.

Тенофовир по правило не трябва да се използва едновременно с друго лекарство, което вече съдържа тенофовир дизопроксил фумарат, тенофовир алафенамид или друга лекарствена форма, предназначена да осигурява същия антивирусен компонент, освен ако комбинацията не е изрично предписана. Едновременното приложение с диданозин може да увеличи експозицията на диданозин и риска от свързаните с него нежелани реакции. Някои подсилени антиретровирусни режими и определени лекарства, използвани при хепатит C, могат да увеличат експозицията на тенофовир, което може да увеличи необходимостта от проследяване на бъбречната функция и нежеланите реакции. Винаги предоставяйте на медицинския специалист пълен списък на лекарствата, хранителните добавки и растителните продукти, които използвате, преди лечението да бъде започнато или променено.

Аналози & генерични лекарства

Същото активно вещество (тенофовир дизопроксил фумарат — международни примери)

Tenvir 300 mg— таблетки, съдържащи тенофовир дизопроксил фумарат 300 mg, използвани в антивирусната терапия на инфекция с ХИВ-1 и хроничен хепатит B
Viread 300 mg — таблетки с тенофовир дизопроксил фумарат, използвани за лечение на ХИВ-1 и хроничен хепатит B
Tenohep 300 mg — таблетки с тенофовир дизопроксил фумарат, използвани като част от антиретровирусната терапия и за лечение на хроничен хепатит B
Tenof 300 mg — перорална лекарствена форма на тенофовир дизопроксил фумарат за продължително антивирусно лечение
Tenfoclear 300 mg — таблетки с тенофовир дизопроксил фумарат, използвани при лечение на ХИВ и хепатит B в съответствие с клиничните показания

Лекарствени аналози (различно активно вещество, същата терапевтична цел)

Тенофовир алафенамид — пролекарство на тенофовир, използвано при лечението на ХИВ и хроничен хепатит B, обикновено в по-ниски дози от тенофовир дизопроксил фумарат
Ентекавир — нуклеозиден аналог, използван за дългосрочно лечение на хроничен хепатит B
Ламивудин — нуклеозиден аналог, използван в комбинираната антиретровирусна терапия при ХИВ и в определени терапевтични режими за хепатит B
Емтрицитабин + тенофовир дизопроксил фумарат — антивирусна комбинация с фиксирани дози, използвана за лечение на ХИВ и перорална предекспозиционна профилактика (PrEP)
Емтрицитабин + тенофовир алафенамид — антиретровирусна комбинация с фиксирани дози, използвана в определени режими за лечение и профилактика на ХИВ

(Изборът на терапия зависи от показанието, ХИВ или HBV статуса, бъбречната функция, профила на резистентност, предходното антивирусно лечение, съпътстващите лекарства и медицинската оценка.)

Съхранение

Съхранявайте Тенофовир при контролирана стайна температура в съответствие с инструкциите, предоставени с лекарството, и предпазвайте таблетките от прекомерна топлина и влага. Съхранявайте таблетките в оригиналната им опаковка с плътно затворена капачка и избягвайте продължително излагане на пряка слънчева светлина или влажни условия. Не използвайте таблетките след срока на годност, посочен върху опаковката, и съхранявайте лекарството на място, недостъпно за погледа и досега на деца. Конкретните допустими температурни отклонения могат да се различават между отделните предлагани лекарствени форми, затова винаги трябва да се спазват указанията за съхранение, отпечатани върху опаковката.

Опит на пациентите – какво да очаквате

Тенофовир обикновено не предизвиква непосредствено физическо усещане, което да показва дали лечението действа. При лечение на ХИВ-1 ефективността се оценява главно чрез проследяване на вирусния товар на ХИВ и, когато е подходящо, на имунния статус. Когато Тенофовир е включен в напълно ефективен антиретровирусен режим и се приема редовно, вирусната репликация следва постепенно да намалява и може да бъде постигната трайна вирусна супресия. Промените в имунната функция настъпват постепенно и доброто самочувствие не означава, че лечението може да бъде прекратено. Някои пациенти изпитват временно гадене, стомашно-чревен дискомфорт, главоболие, замайване или умора при започване на лечението, докато други забелязват малко или никакви симптоми, свързани с терапията.

При хроничен хепатит B отговорът към лечението се оценява чрез нивата на HBV ДНК, чернодробните ензими и други клинични и лабораторни показатели, а не чрез непосредствени промени в начина, по който се чувства пациентът. Потискането на репликацията на HBV може да намали продължаващото увреждане на черния дроб, но редовното проследяване остава необходимо за оценка на отговора и определяне на продължителността на терапията. При продължително лечение може също да е необходимо проследяване на бъбречната функция и при определени пациенти на костното здраве. Тенофовир контролира вирусната репликация, но не елиминира ХИВ от организма, и пациентите трябва да продължат терапията толкова дълго, колкото е препоръчано от медицинския им специалист.

Често задавани въпроси

Какво съдържа Тенофовир?
Тенофовир съдържа тенофовир дизопроксил фумарат 300 mg, нуклеотиден инхибитор на обратната транскриптаза, активен срещу ХИВ-1 и вируса на хепатит B.

За какво се използва Тенофовир?
Тенофовир се използва като част от комбинирана антиретровирусна терапия при инфекция с ХИВ-1 и за лечение на хроничен хепатит B.

Колко често се приема Тенофовир?
Обичайната доза за възрастни е 300 mg веднъж дневно. При пациенти с нарушена бъбречна функция може да е необходим удължен интервал между дозите, определен от медицински специалист.

Може ли Тенофовир да се приема самостоятелно за лечение на ХИВ?
Не. Тенофовир е един от компонентите на терапията срещу ХИВ и трябва да се комбинира с други подходящи антиретровирусни лекарства.

Може ли Тенофовир да се приема с храна?
Да. Тенофовир дизопроксил фумарат 300 mg обикновено може да се приема със или без храна. Приемането на таблетката приблизително по едно и също време всеки ден може да помогне за поддържането на постоянен режим на лечение.

Използва ли се Тенофовир 300 mg самостоятелно за профилактика на ХИВ?
Стандартните перорални режими за предекспозиционна профилактика обикновено комбинират тенофовир дизопроксил фумарат с друго антиретровирусно лекарство, като емтрицитабин. Не трябва да се приема, че Тенофовир 300 mg, съдържащ едно активно вещество, е еквивалентен на тези PrEP комбинации с фиксирани дози.

Най-доброто предложение за Тенофовир онлайн на пазара

В момента можете да закупите Тенофовир от нашата онлайн аптека. Ако търсите най-доброто място, от което да поръчате Тенофовир или други лекарства, съдържащи тенофовир дизопроксил фумарат, сте попаднали на правилното място.

Предимства на нашата аптека:

Поверителност. Повечето хора предпочитат лечението им да остане лично. Като поръчвате Тенофовир онлайн, избягвате ненужни разговори лице в лице.
Цена. Закупуването на Тенофовир онлайн предоставя удобен начин за сравняване на разходите за лечение и избор на подходящ вариант за покупка.
Количество. Продължителното антивирусно лечение може да изисква непрекъснато снабдяване с лекарството. Необходимото количество трябва да съответства на терапевтичния план, препоръчан от медицински специалист.
Удобство. Онлайн поръчването може да улесни достъпа до лекарства за дългосрочно лечение и да намали ненужните пътувания, като същевременно се запазва подходящ медицински контрол.
Информация. На нашия уебсайт можете да намерите информация за дозировката на Тенофовир, възможните нежелани реакции, предпазните мерки, взаимодействията, лечението на ХИВ и лечението на хроничен хепатит B.

Полагаме всички усилия, за да предоставяме възможно най-доброто обслужване на клиентите и да гарантираме, че нашите лекарства помагат на пациентите да постигнат предвидения терапевтичен ефект.

Тенофовир (тенофовир дизопроксил фумарат)